Едно дете с очи угаснали.
Едно дете без никаква вина.
Едно дете ,самичко сред пораснали
и страдащо във самота…

То е дошло тъй чисто на земята,
с очи невинни е погледнало деня,
усмихнало се е на красотата,
повярвало е във съня.

Но никога прекрасен е живота.
И винаги нечестен е света.
Измама е и красотата.
Мечта недостижима е съня..

То било малко и невинно,
направило е крачка или две.
Неумолима,сграбчила го е съдбата,
мечтите му пречупила на две.

Надеждата му във калта е стъпкала,
Копнежите-превърнала във прах,
Любовта дълбоко е заровила,
а радостта-превърнала във страх.

Едно дете с очи угаснали,
Едно дете се скита по света.
Едно дете,самичко сред пораснали
Върви и дири късче топлина