Американците считат за изобретател на дъвката Томас Адамс. Факт е обаче, че хората винаги са обичали да мляскат и слюноотделят, за да запълнят време/тишина.
Гърците са дъвчели смола от дървото Pistacia lentiscus, маите също използвали някои видове смоли, индианците пък дъвчели какво ли не.

Първите американски заселници си правели дъвки от смола на смърч и пчелен восък. После пък започнали парафиновите, които избутали смърча от върха. Тогава и започнала треската по изобретяване на машини за производство и начини за удължаване на времето за дъвчене (т.е да не се разпада след 30-40мин. настървена работа с челюстите).

След това настъпва периодът на изобретяване на различни цветове и вкусове. Важен момент е откритието, че на хората им доскучава еднообразното преживяне. Трескави проучвания какво може да се прави с лепкава разтеглива маса и уста, довеждат до откритието, че ако дъвката е достатъчно разтеглива и й се направи издутина с език, а после устните обградят краищата и започне издуване с въздух, то се получава балонче. Същинска революция, довела до обособяването на два класа - chewing gum и bubble gum.